Легендата за Сълзата на морето – Крапец
По северното българско Черноморие, близо до тихото селце Крапец, хората от поколения разказват една стара морска легенда. Тя не е записана в книги, но често се шепне край огъня от рибари и местни жители, когато вятърът идва откъм Черно море.
Преди много векове, когато бреговете на Крапец били почти диви и по тях се чували само вълните и чайките, в селото живяла млада девойка на име Калина. Тя била известна с красотата си – косите ѝ били тъмни като нощното море, а очите ѝ блестели като отражението на луната върху водата.
Калина била влюбена в млад рибар на име Боян. Всеки ден той излизал с лодката си в морето, а тя го чакала на брега, докато слънцето започне да залязва.
Нощта на бурята
Една вечер морето се разбунтувало. Вятърът се усилил, небето потъмняло и се надигнала силна буря. Лодките на рибарите не се върнали навреме.
Калина стояла на брега цяла нощ и гледала към хоризонта. Тя се молела морето да пощади любимия ѝ.
Но сутринта лодката на Боян не се появила.
Сълзата, която станала легенда
Казват, че когато Калина разбрала, че морето е взело любимия ѝ, тя заплакала толкова силно, че една от сълзите ѝ паднала в морето и се превърнала в светлина.
Оттогава, според легендата, в някои тихи летни нощи край Крапец се вижда малка светлина над водата, която се движи бавно по вълните.
Рибарите казват, че това е „Сълзата на Калина“, която все още търси лодката на Боян.
Какво разказват местните
Старите хора в селото вярват, че ако човек види тази светлина и си пожелае нещо от сърце, морето ще го чуе.
Но има едно условие – желанието трябва да бъде чисто, както любовта на Калина.
Интересен факт:
Някои местни рибари твърдят, че в най-тихите нощи наистина се появява странна светлина над водата. Други казват, че това е просто отражение на звездите. Но легендата продължава да се разказва и днес.